доизсекли

Речник на българския език

1. доизсекли — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

доизсекли е производна форма на доизсека (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. доизсекли — мин. деят. св. прич. мн. ч.

доизсекли е производна форма на доизсека (мин. деят. св. прич. мн. ч.).