доизричало е

Речник на българския език

1. доизричало е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

доизричало е е производна форма на доизричам (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. доизричало е — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

доизричало е е производна форма на доизричам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. доизричало е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

доизричало е е производна форма на доизричам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).