доизричали

Речник на българския език

1. доизричали — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

доизричали е производна форма на доизричам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. доизричали — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

доизричали е производна форма на доизричам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

3. доизричали — мин. деят. св. прич. мн. ч.

доизричали е производна форма на доизричам (мин. деят. св. прич. мн. ч.).

4. доизричали — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

доизричали е производна форма на доизричам (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).