доизричала

Речник на българския език

1. доизричала — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

доизричала е производна форма на доизричам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. доизричала — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

доизричала е производна форма на доизричам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

3. доизричала — мин. деят. св. прич. ж. р.

доизричала е производна форма на доизричам (мин. деят. св. прич. ж. р.).

4. доизричала — мин. деят. несв. прич. ж. р.

доизричала е производна форма на доизричам (мин. деят. несв. прич. ж. р.).