доизпяло е

Речник на българския език

1. доизпяло е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

доизпяло е е производна форма на доизпея (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. доизпяло е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

доизпяло е е производна форма на доизпея (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).