доизпяло

Речник на българския език

1. доизпяло — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

доизпяло е производна форма на доизпея (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. доизпяло — мин. деят. св. прич. ср. р.

доизпяло е производна форма на доизпея (мин. деят. св. прич. ср. р.).