доизпържил е

Речник на българския език

1. доизпържил е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

доизпържил е е производна форма на доизпържа (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. доизпържил е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

доизпържил е е производна форма на доизпържа (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).