доизпържило е

Речник на българския език

1. доизпържило е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

доизпържило е е производна форма на доизпържа (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. доизпържило е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

доизпържило е е производна форма на доизпържа (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).