доизпържил

Речник на българския език

1. доизпържил — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

доизпържил е производна форма на доизпържа (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. доизпържил — мин. деят. св. прич. м. р.

доизпържил е производна форма на доизпържа (мин. деят. св. прич. м. р.).