доизпържели

Речник на българския език

1. доизпържели — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

доизпържели е производна форма на доизпържа (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. доизпържели — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

доизпържели е производна форма на доизпържа (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).