доизпържел

Речник на българския език

1. доизпържел — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

доизпържел е производна форма на доизпържа (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. доизпържел — мин. деят. несв. прич. м. р.

доизпържел е производна форма на доизпържа (мин. деят. несв. прич. м. р.).