доизпържвало

Речник на българския език

1. доизпържвало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

доизпържвало е производна форма на доизпържвам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. доизпържвало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

доизпържвало е производна форма на доизпържвам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. доизпържвало — мин. деят. св. прич. ср. р.

доизпържвало е производна форма на доизпържвам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. доизпържвало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

доизпържвало е производна форма на доизпържвам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).