доизпържвал

Речник на българския език

1. доизпържвал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

доизпържвал е производна форма на доизпържвам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. доизпържвал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

доизпържвал е производна форма на доизпържвам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. доизпържвал — мин. деят. св. прич. м. р.

доизпържвал е производна форма на доизпържвам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. доизпържвал — мин. деят. несв. прич. м. р.

доизпържвал е производна форма на доизпържвам (мин. деят. несв. прич. м. р.).