доизплащало

Речник на българския език

1. доизплащало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

доизплащало е производна форма на доизплащам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. доизплащало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

доизплащало е производна форма на доизплащам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. доизплащало — мин. деят. св. прич. ср. р.

доизплащало е производна форма на доизплащам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. доизплащало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

доизплащало е производна форма на доизплащам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).