доизплащал

Речник на българския език

1. доизплащал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

доизплащал е производна форма на доизплащам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. доизплащал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

доизплащал е производна форма на доизплащам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. доизплащал — мин. деят. св. прич. м. р.

доизплащал е производна форма на доизплащам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. доизплащал — мин. деят. несв. прич. м. р.

доизплащал е производна форма на доизплащам (мин. деят. несв. прич. м. р.).