доизплаквало

Речник на българския език

1. доизплаквало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

доизплаквало е производна форма на доизплаквам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. доизплаквало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

доизплаквало е производна форма на доизплаквам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. доизплаквало — мин. деят. св. прич. ср. р.

доизплаквало е производна форма на доизплаквам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. доизплаквало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

доизплаквало е производна форма на доизплаквам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).