доизплаквала

Речник на българския език

1. доизплаквала — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

доизплаквала е производна форма на доизплаквам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. доизплаквала — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

доизплаквала е производна форма на доизплаквам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

3. доизплаквала — мин. деят. св. прич. ж. р.

доизплаквала е производна форма на доизплаквам (мин. деят. св. прич. ж. р.).

4. доизплаквала — мин. деят. несв. прич. ж. р.

доизплаквала е производна форма на доизплаквам (мин. деят. несв. прич. ж. р.).