доизплаквал

Речник на българския език

1. доизплаквал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

доизплаквал е производна форма на доизплаквам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. доизплаквал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

доизплаквал е производна форма на доизплаквам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. доизплаквал — мин. деят. св. прич. м. р.

доизплаквал е производна форма на доизплаквам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. доизплаквал — мин. деят. несв. прич. м. р.

доизплаквал е производна форма на доизплаквам (мин. деят. несв. прич. м. р.).