доизпишел

Речник на българския език

1. доизпишел — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

доизпишел е производна форма на доизпиша (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. доизпишел — мин. деят. несв. прич. м. р.

доизпишел е производна форма на доизпиша (мин. деят. несв. прич. м. р.).