доизпиташе

Речник на българския език

1. доизпиташе — мин. несв. вр., 2 л., ед. ч.

доизпиташе е производна форма на доизпитам (мин. несв. вр., 2 л., ед. ч.).

2. доизпиташе — мин. несв. вр., 3 л., ед. ч.

доизпиташе е производна форма на доизпитам (мин. несв. вр., 3 л., ед. ч.).