доизпитахте

Речник на българския език

1. доизпитахте — мин. св. вр., 2 л., мн. ч.

доизпитахте е производна форма на доизпитам (мин. св. вр., 2 л., мн. ч.).

2. доизпитахте — мин. несв. вр., 2 л., мн. ч.

доизпитахте е производна форма на доизпитам (мин. несв. вр., 2 л., мн. ч.).