доизпитаха

Речник на българския език

1. доизпитаха — мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

доизпитаха е производна форма на доизпитам (мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. доизпитаха — мин. несв. вр., 3 л., мн. ч.

доизпитаха е производна форма на доизпитам (мин. несв. вр., 3 л., мн. ч.).