доизпитах

Речник на българския език

1. доизпитах — мин. св. вр., 1 л., ед. ч.

доизпитах е производна форма на доизпитам (мин. св. вр., 1 л., ед. ч.).

2. доизпитах — мин. несв. вр., 1 л., ед. ч.

доизпитах е производна форма на доизпитам (мин. несв. вр., 1 л., ед. ч.).