доизпитал съм

Речник на българския език

1. доизпитал съм — мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.

доизпитал съм е производна форма на доизпитам (мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.).

2. доизпитал съм — преизк. накл., сег. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

доизпитал съм е производна форма на доизпитам (преизк. накл., сег. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).

3. доизпитал съм — преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

доизпитал съм е производна форма на доизпитам (преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).