доизпитал си

Речник на българския език

1. доизпитал си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.

доизпитал си е производна форма на доизпитам (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

2. доизпитал си — преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

доизпитал си е производна форма на доизпитам (преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

3. доизпитал си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

доизпитал си е производна форма на доизпитам (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).