доизпитал е

Речник на българския език

1. доизпитал е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

доизпитал е е производна форма на доизпитам (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. доизпитал е — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

доизпитал е е производна форма на доизпитам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. доизпитал е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

доизпитал е е производна форма на доизпитам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).