1. доизпитало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.
доизпитало е производна форма на доизпитам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).
2. доизпитало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.
доизпитало е производна форма на доизпитам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).
3. доизпитало — мин. деят. св. прич. ср. р.
доизпитало е производна форма на доизпитам (мин. деят. св. прич. ср. р.).
4. доизпитало — мин. деят. несв. прич. ср. р.
доизпитало е производна форма на доизпитам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).