доизпитали

Речник на българския език

1. доизпитали — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

доизпитали е производна форма на доизпитам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. доизпитали — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

доизпитали е производна форма на доизпитам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

3. доизпитали — мин. деят. св. прич. мн. ч.

доизпитали е производна форма на доизпитам (мин. деят. св. прич. мн. ч.).

4. доизпитали — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

доизпитали е производна форма на доизпитам (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).