доизпитала

Речник на българския език

1. доизпитала — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

доизпитала е производна форма на доизпитам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. доизпитала — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

доизпитала е производна форма на доизпитам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

3. доизпитала — мин. деят. св. прич. ж. р.

доизпитала е производна форма на доизпитам (мин. деят. св. прич. ж. р.).

4. доизпитала — мин. деят. несв. прич. ж. р.

доизпитала е производна форма на доизпитам (мин. деят. несв. прич. ж. р.).