1. доизпитал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.
доизпитал е производна форма на доизпитам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).
2. доизпитал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.
доизпитал е производна форма на доизпитам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).
3. доизпитал — мин. деят. св. прич. м. р.
доизпитал е производна форма на доизпитам (мин. деят. св. прич. м. р.).
4. доизпитал — мин. деят. несв. прич. м. р.
доизпитал е производна форма на доизпитам (мин. деят. несв. прич. м. р.).