доизпипвала

Речник на българския език

1. доизпипвала — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

доизпипвала е производна форма на доизпипвам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. доизпипвала — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

доизпипвала е производна форма на доизпипвам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

3. доизпипвала — мин. деят. св. прич. ж. р.

доизпипвала е производна форма на доизпипвам (мин. деят. св. прич. ж. р.).

4. доизпипвала — мин. деят. несв. прич. ж. р.

доизпипвала е производна форма на доизпипвам (мин. деят. несв. прич. ж. р.).