доизпипахте

Речник на българския език

1. доизпипахте — мин. св. вр., 2 л., мн. ч.

доизпипахте е производна форма на доизпипам (мин. св. вр., 2 л., мн. ч.).

2. доизпипахте — мин. несв. вр., 2 л., мн. ч.

доизпипахте е производна форма на доизпипам (мин. несв. вр., 2 л., мн. ч.).