доизпипал си

Речник на българския език

1. доизпипал си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.

доизпипал си е производна форма на доизпипам (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

2. доизпипал си — преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

доизпипал си е производна форма на доизпипам (преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

3. доизпипал си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

доизпипал си е производна форма на доизпипам (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).