доизпипал е

Речник на българския език

1. доизпипал е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

доизпипал е е производна форма на доизпипам (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. доизпипал е — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

доизпипал е е производна форма на доизпипам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. доизпипал е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

доизпипал е е производна форма на доизпипам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).