доизпипало

Речник на българския език

1. доизпипало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

доизпипало е производна форма на доизпипам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. доизпипало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

доизпипало е производна форма на доизпипам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. доизпипало — мин. деят. св. прич. ср. р.

доизпипало е производна форма на доизпипам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. доизпипало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

доизпипало е производна форма на доизпипам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).