доизпипа

Речник на българския език

1. доизпипа — сег. вр., 3 л., ед. ч.

доизпипа е производна форма на доизпипам (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

2. доизпипа — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

доизпипа е производна форма на доизпипам (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

3. доизпипа — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

доизпипа е производна форма на доизпипам (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).