доизпил си

Речник на българския език

1. доизпил си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.

доизпил си е производна форма на доизпия (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

2. доизпил си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

доизпил си е производна форма на доизпия (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).