доизпил е

Речник на българския език

1. доизпил е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

доизпил е е производна форма на доизпия (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. доизпил е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

доизпил е е производна форма на доизпия (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).