доизпиляла

Речник на българския език

1. доизпиляла — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

доизпиляла е производна форма на доизпиля (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. доизпиляла — мин. деят. несв. прич. ж. р.

доизпиляла е производна форма на доизпиля (мин. деят. несв. прич. ж. р.).