доизпилял

Речник на българския език

1. доизпилял — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

доизпилял е производна форма на доизпиля (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. доизпилял — мин. деят. несв. прич. м. р.

доизпилял е производна форма на доизпиля (мин. деят. несв. прич. м. р.).