доизпило си

Речник на българския език

1. доизпило си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

доизпило си е производна форма на доизпия (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).

2. доизпило си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

доизпило си е производна форма на доизпия (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).