доизпилите

Речник на българския език

1. доизпилите — сег. вр., 2 л., мн. ч.

доизпилите е производна форма на доизпиля (сег. вр., 2 л., мн. ч.).

2. доизпилите — мин. деят. св. прич. мн. ч. членувано

доизпилите е производна форма на доизпия (мин. деят. св. прич. мн. ч. членувано).