доизпилил е

Речник на българския език

1. доизпилил е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

доизпилил е е производна форма на доизпиля (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. доизпилил е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

доизпилил е е производна форма на доизпиля (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).