доизпилило е

Речник на българския език

1. доизпилило е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

доизпилило е е производна форма на доизпиля (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. доизпилило е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

доизпилило е е производна форма на доизпиля (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).