доизпилило

Речник на българския език

1. доизпилило — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

доизпилило е производна форма на доизпиля (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. доизпилило — мин. деят. св. прич. ср. р.

доизпилило е производна форма на доизпиля (мин. деят. св. прич. ср. р.).