доизпилили

Речник на българския език

1. доизпилили — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

доизпилили е производна форма на доизпиля (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. доизпилили — мин. деят. св. прич. мн. ч.

доизпилили е производна форма на доизпиля (мин. деят. св. прич. мн. ч.).