доизпилила

Речник на българския език

1. доизпилила — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

доизпилила е производна форма на доизпиля (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. доизпилила — мин. деят. св. прич. ж. р.

доизпилила е производна форма на доизпиля (мин. деят. св. прич. ж. р.).