доизпилил

Речник на българския език

1. доизпилил — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

доизпилил е производна форма на доизпиля (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. доизпилил — мин. деят. св. прич. м. р.

доизпилил е производна форма на доизпиля (мин. деят. св. прич. м. р.).