доизпили

Речник на българския език

1. доизпили — сег. вр., 3 л., ед. ч.

доизпили е производна форма на доизпиля (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

2. доизпили — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

доизпили е производна форма на доизпиля (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

3. доизпили — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

доизпили е производна форма на доизпиля (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).

4. доизпили — повелително наклонение, ед. ч.

доизпили е производна форма на доизпиля (повелително наклонение, ед. ч.).

5. доизпили — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

доизпили е производна форма на доизпия (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

6. доизпили — мин. деят. св. прич. мн. ч.

доизпили е производна форма на доизпия (мин. деят. св. прич. мн. ч.).