доизпила е

Речник на българския език

1. доизпила е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

доизпила е е производна форма на доизпия (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. доизпила е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

доизпила е е производна форма на доизпия (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).